Искрата
Тихо, спокойно искрата приседна.
Напълни разбитото празно сърце.
Навътре към мрака нежно протегна
двете си топли обичливи ръце.
Погали грижовно лицето унило,
погледна дълбоките тъжни очи.
Размазани сенки, изтрито червило,
виновникът позорно мълчи.
А искрата ме пита: “ Кой ти го стори?
Недей нелепо и ти да мълчиш!
Позволи ми да махна тези окови,
за да можеш по пътя си да продължиш! “
Тихо, спокойно искрата приседна.
Докосна душата ми само за ден.
Искрено, топло, така ме погледна,
че остави обичта си завинаги в мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивет Боянова Всички права запазени
