Mar 12, 2022, 11:59 AM

Искрата

  Poetry
834 5 4

Тихо, спокойно искрата приседна.

Напълни разбитото празно сърце.

Навътре към мрака нежно протегна

двете си топли обичливи ръце.

Погали грижовно лицето унило,

погледна дълбоките тъжни очи.

Размазани сенки, изтрито червило,

виновникът позорно мълчи.

А искрата ме пита: “ Кой ти го стори? 

Недей нелепо и ти да мълчиш!

Позволи ми да махна тези окови,

за да можеш по пътя си да продължиш! “

Тихо, спокойно искрата приседна.

Докосна душата ми само за ден.

Искрено, топло, така ме погледна,

че остави обичта си завинаги в мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивет Боянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е красиво и нежно! Поздравления!
  • Искрено, със сърцето написано...
    Прекрасно стихотворение!
  • Браво! Имаш силна подкрепа на твоята звезда! Поздравления!
  • "Позволи ми да махна тези окови
    по пътя орѝсан да продължиш!“
    Иве - много е хубаво!
    Поздравления!
    Докогато си тук и те има,
    ще си и смях, и сълза,
    прашинка-живѝнка
    от тази Земя!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...