22 nov 2008, 9:38

Искрица

862 0 2

ИСКРИЦА


Не вярваш още в силата природна,
ти носиш в себе си искрица благородна.
Благодаря, че обич ми даряваш,
като слънце - живота ми огряваш.
С тебе, вярвай, животът не тежи,
Това ли търсехме и двамата, кажи?
С болка в душата срещам твоите сълзи.
Моля те сърдечно - недей се тормози.
Благодаря, живителна искрица,
че Господ на мен те подари.
Вдигни глава - и горда ти бъди,
щом сме двама - никой не ще ни победи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...