22.11.2008 г., 9:38

Искрица

867 0 2

ИСКРИЦА


Не вярваш още в силата природна,
ти носиш в себе си искрица благородна.
Благодаря, че обич ми даряваш,
като слънце - живота ми огряваш.
С тебе, вярвай, животът не тежи,
Това ли търсехме и двамата, кажи?
С болка в душата срещам твоите сълзи.
Моля те сърдечно - недей се тормози.
Благодаря, живителна искрица,
че Господ на мен те подари.
Вдигни глава - и горда ти бъди,
щом сме двама - никой не ще ни победи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...