22.11.2008 г., 9:38

Искрица

864 0 2

ИСКРИЦА


Не вярваш още в силата природна,
ти носиш в себе си искрица благородна.
Благодаря, че обич ми даряваш,
като слънце - живота ми огряваш.
С тебе, вярвай, животът не тежи,
Това ли търсехме и двамата, кажи?
С болка в душата срещам твоите сълзи.
Моля те сърдечно - недей се тормози.
Благодаря, живителна искрица,
че Господ на мен те подари.
Вдигни глава - и горда ти бъди,
щом сме двама - никой не ще ни победи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...