ИСКРИЦА
Не вярваш още в силата природна,
ти носиш в себе си искрица благородна.
Благодаря, че обич ми даряваш,
като слънце - живота ми огряваш.
С тебе, вярвай, животът не тежи,
Това ли търсехме и двамата, кажи?
С болка в душата срещам твоите сълзи.
Моля те сърдечно - недей се тормози.
Благодаря, живителна искрица,
че Господ на мен те подари.
Вдигни глава - и горда ти бъди,
щом сме двама - никой не ще ни победи.
© Васил All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
