ИСКРИЦА
Не вярваш още в силата природна,
ти носиш в себе си искрица благородна.
Благодаря, че обич ми даряваш,
като слънце - живота ми огряваш.
С тебе, вярвай, животът не тежи,
Това ли търсехме и двамата, кажи?
С болка в душата срещам твоите сълзи.
Моля те сърдечно - недей се тормози.
Благодаря, живителна искрица,
че Господ на мен те подари.
Вдигни глава - и горда ти бъди,
щом сме двама - никой не ще ни победи.
© Васил All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
