26 ene 2010, 11:37
Искрица нежност
Остарява вината ми, че не съм като другите.
А момичето в мен заприличва на зряла жена.
Светят нощем, в очите ми мокри, потърсили чудо,
овдовели щурчета. И ронят добра тишина.
Запиляха се някъде всичките стари приятели.
Телефонът със шайба е антика в малкия шкаф.
Избледняла романтика сипе сол във тъгата ми.
Колко много илюзии си заминаха с бързия влак.
И отдавна забравени, дремят в албумите
времената, достойни да бъдат изречени в тост.
Остарява вината ми, че съм вярвала в думи,
невъзможни да бъдат видяни със просто око.
И напук студовете, не вярвам на зимата.
По стъклата рисувам ята синеоки слънца
и ги пускам да греят небето над ближните,
самотата да топлят в човешките тъжни сърца.
Към поляните тучни, отвъд слабоволието,
си отвеждам стадата неистови думи напук.
А немирния порив за песен със ритъм на пролет
си заемам от някой случаен, невзрачен капчук.
Не мислете, че искам да върна отминало лято
или търся реванш за отдавна загърбено щастие.
Просто искам да вярвам. И наистина вярвам,
че искрицата нежност спасява духа от разпятие.
А момичето в мен заприличва на зряла жена.
Светят нощем, в очите ми мокри, потърсили чудо,
овдовели щурчета. И ронят добра тишина.
Запиляха се някъде всичките стари приятели.
Телефонът със шайба е антика в малкия шкаф.
Избледняла романтика сипе сол във тъгата ми.
Колко много илюзии си заминаха с бързия влак.
И отдавна забравени, дремят в албумите
времената, достойни да бъдат изречени в тост.
Остарява вината ми, че съм вярвала в думи,
невъзможни да бъдат видяни със просто око.
И напук студовете, не вярвам на зимата.
По стъклата рисувам ята синеоки слънца
и ги пускам да греят небето над ближните,
самотата да топлят в човешките тъжни сърца.
Към поляните тучни, отвъд слабоволието,
си отвеждам стадата неистови думи напук.
А немирния порив за песен със ритъм на пролет
си заемам от някой случаен, невзрачен капчук.
Не мислете, че искам да върна отминало лято
или търся реванш за отдавна загърбено щастие.
Просто искам да вярвам. И наистина вярвам,
че искрицата нежност спасява духа от разпятие.
© Бистра Малинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Прекрасно е... Браво!
-
Истинско поетично удоволствие!!! БРАВО!
-
участвувай в конкурси ще спечелиш,добра си
-
Великолепно!!!
-
Благодаря , че прочетохте и съпреживяхте!
-
Да, и аз вярвам!
-
Поздравления!!!
-
Много, много хубаво!!
-
Вярвай, Бисерче!
-
наистина се убедих, че пишеш великолепно! сърдечен поздрав!
-
!!!
Много,много хубав стих! -
Много ми хареса!
Поздравления! -
Тук няма какво повече да се каже! А си толкова млада- явно това не е
порок. Това е изкуство! -
Много, много хубаво!!!
-
"Романтичния порив за песен със ритъм на пролет
си заемам от някой случаен, невзрачен капчук."
С удоволствие прочетох! -
"че искрицата нежност спасява духа от разпятие."
Много е хубаво! -
И отдавна забравени, дремят в албумите
времената, достойни да бъдат изречени в тост.
Остарява вината ми, че съм вярвала в думи,
невъзможни да бъдат видяни със просто око.
Избрах това, но всичко, всичко ми хареса!!! -
И напук студовете, не вярвам на зимата.
По стъклата рисувам ята синеоки слънца
и ги пускам да греят небето над ближните,
самотата да топлят в човешките тъжни сърца.
Ако позволиш- прибирам си го в любими! -
Благодаря ти, Мая!
Радостно ми е да те видя при мен! -
удоволствие ми е да те видя и прочета
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Дано ти е дал стихът ми поне малко от топлината, която твоят даде на мен!
благодаря и на другите прочели с голямо закъснение!