Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
26.01.2010 г., 11:37 ч.

Искрица нежност 

  Поезия » Друга
1239 0 21
Остарява вината ми, че не съм като другите.
А момичето в мен заприличва на зряла жена.
Светят нощем, в очите ми мокри, потърсили чудо,
овдовели щурчета. И ронят добра тишина.

Запиляха се някъде всичките стари приятели.
Телефонът със шайба е антика в малкия шкаф.
Избледняла романтика сипе сол във тъгата ми.
Колко много илюзии си заминаха с бързия влак.

И отдавна забравени, дремят в албумите
времената, достойни да бъдат изречени в тост.
Остарява вината ми, че съм вярвала в думи,
невъзможни да бъдат видяни със просто око.

И напук студовете, не вярвам на зимата.
По стъклата рисувам ята синеоки слънца
и ги пускам да греят небето над ближните,
самотата да топлят в човешките тъжни сърца.

Към поляните тучни, отвъд слабоволието,
си отвеждам стадата неистови думи напук.
А немирния порив за песен със ритъм на пролет
си заемам от някой случаен, невзрачен капчук.

Не мислете, че искам да върна отминало лято
или търся реванш за отдавна загърбено щастие.
Просто искам да вярвам. И наистина вярвам,
че искрицата нежност спасява духа от разпятие.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??