26.01.2010 г., 11:37

Искрица нежност

1.4K 0 21
Остарява вината ми, че не съм като другите.
А момичето в мен заприличва на зряла жена.
Светят нощем, в очите ми мокри, потърсили чудо,
овдовели щурчета. И ронят добра тишина.

Запиляха се някъде всичките стари приятели.
Телефонът със шайба е антика в малкия шкаф.
Избледняла романтика сипе сол във тъгата ми.
Колко много илюзии си заминаха с бързия влак.

И отдавна забравени, дремят в албумите
времената, достойни да бъдат изречени в тост.
Остарява вината ми, че съм вярвала в думи,
невъзможни да бъдат видяни със просто око.

И напук студовете, не вярвам на зимата.
По стъклата рисувам ята синеоки слънца
и ги пускам да греят небето над ближните,
самотата да топлят в човешките тъжни сърца.

Към поляните тучни, отвъд слабоволието,
си отвеждам стадата неистови думи напук.
А немирния порив за песен със ритъм на пролет
си заемам от някой случаен, невзрачен капчук.

Не мислете, че искам да върна отминало лято
или търся реванш за отдавна загърбено щастие.
Просто искам да вярвам. И наистина вярвам,
че искрицата нежност спасява духа от разпятие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...