Остарява вината ми, че не съм като другите.
А момичето в мен заприличва на зряла жена.
Светят нощем, в очите ми мокри, потърсили чудо,
овдовели щурчета. И ронят добра тишина.
Запиляха се някъде всичките стари приятели.
Телефонът със шайба е антика в малкия шкаф.
Избледняла романтика сипе сол във тъгата ми.
Колко много илюзии си заминаха с бързия влак.
И отдавна забравени, дремят в албумите
времената, достойни да бъдат изречени в тост.
Остарява вината ми, че съм вярвала в думи,
невъзможни да бъдат видяни със просто око. ...