4 dic 2005, 10:02

Искрицата надежда

  Poesía
1.2K 0 2
Искрицата надежда


И ме оставяш сама,
в дълбините на нощта,
за твоята нежна душа,
в облак от мрак да скърбя!

Понеси ме в мрака,
сред звездите,
покажи ми любовта,
с пламък във очите!

Завещай ми себе си,
да знам, че ще те има,
завещай ми светлината в погледа си,
искам с нея да прогледна!

Обещай ми миг живот,
като пеперуда в твоите ръце,
пусни ме да поема своя полет,
със невинност на дете!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Янчова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поредната отлична оценка и не смятам, че друг коментар може да се прави.
  • Прекрасно е!Браво!Много ми хареса! 6+

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...