Dec 4, 2005, 10:02 AM

Искрицата надежда

  Poetry
1.2K 0 2
Искрицата надежда


И ме оставяш сама,
в дълбините на нощта,
за твоята нежна душа,
в облак от мрак да скърбя!

Понеси ме в мрака,
сред звездите,
покажи ми любовта,
с пламък във очите!

Завещай ми себе си,
да знам, че ще те има,
завещай ми светлината в погледа си,
искам с нея да прогледна!

Обещай ми миг живот,
като пеперуда в твоите ръце,
пусни ме да поема своя полет,
със невинност на дете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Янчова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поредната отлична оценка и не смятам, че друг коментар може да се прави.
  • Прекрасно е!Браво!Много ми хареса! 6+

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...