4.12.2005 г., 10:02

Искрицата надежда

1.2K 0 2
Искрицата надежда


И ме оставяш сама,
в дълбините на нощта,
за твоята нежна душа,
в облак от мрак да скърбя!

Понеси ме в мрака,
сред звездите,
покажи ми любовта,
с пламък във очите!

Завещай ми себе си,
да знам, че ще те има,
завещай ми светлината в погледа си,
искам с нея да прогледна!

Обещай ми миг живот,
като пеперуда в твоите ръце,
пусни ме да поема своя полет,
със невинност на дете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Янчова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поредната отлична оценка и не смятам, че друг коментар може да се прави.
  • Прекрасно е!Браво!Много ми хареса! 6+

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...