14. 04. 2007 г.
Искри светът около мен
и се усмихва слънчевият ден,
от пролетното тяло на града
извира музика и красота.
И малко птиче в моята картина
влетя и му хареса в нея.
Поспря се, за да си почине
и после обеща да ми попее.
Наежи се! Зае сериозна поза,
като маестро пред оркестър
и даже каза, че ще се ядоса,
ако слушателя не му хареса.
Аз придобих най-строго изражение
в това сериозно положение...
а вътре в мен клокочеше смеха,
като голяма бягаща вълна...
Хей, пиленце, не се сърди, попей
и заедно със мен се смей,
а после отлети при друг слушател
и подари му радост. Той ни е приятел!
© Цвети Пеева Todos los derechos reservados
И благодаря за настроението, Цвети!