17 sept 2007, 0:47

Искрящо

  Poesía
857 0 8
 

14. 04. 2007 г.

 

Искри светът около мен

и се усмихва слънчевият ден,

от пролетното тяло на града

извира музика и красота.


И малко птиче в моята картина

влетя и му хареса в нея.

Поспря се, за да си почине

и после обеща да ми попее.


Наежи се! Зае сериозна поза,

като маестро пред оркестър

и даже каза, че ще се ядоса,

ако слушателя не му хареса.


Аз придобих най-строго изражение

в това сериозно положение...

а вътре в мен клокочеше смеха,

като голяма бягаща вълна...


Хей, пиленце, не се сърди, попей

и заедно със мен се смей,

а после отлети при друг слушател

и подари му радост. Той ни е приятел!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмихна ме!
    И благодаря за настроението, Цвети!
  • Докато го четях...вложих непринудената интонация, която предизвика прочита...а аз чета на глас...ОБИЧАМ такива стихове...леки и най-важното-РАЗБИРАЕМИ...ненатежаващи...Поздрави Цвети
  • Весело!Прекрасно!Поздрав!
  • Стих , пълен с младост и красота, лъчезарен миг в сивотата.С обич.
  • По детски чист стих!
    Поздрави!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...