Sep 17, 2007, 12:47 AM

Искрящо

  Poetry
853 0 8
 

14. 04. 2007 г.

 

Искри светът около мен

и се усмихва слънчевият ден,

от пролетното тяло на града

извира музика и красота.


И малко птиче в моята картина

влетя и му хареса в нея.

Поспря се, за да си почине

и после обеща да ми попее.


Наежи се! Зае сериозна поза,

като маестро пред оркестър

и даже каза, че ще се ядоса,

ако слушателя не му хареса.


Аз придобих най-строго изражение

в това сериозно положение...

а вътре в мен клокочеше смеха,

като голяма бягаща вълна...


Хей, пиленце, не се сърди, попей

и заедно със мен се смей,

а после отлети при друг слушател

и подари му радост. Той ни е приятел!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Пеева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усмихна ме!
    И благодаря за настроението, Цвети!
  • Докато го четях...вложих непринудената интонация, която предизвика прочита...а аз чета на глас...ОБИЧАМ такива стихове...леки и най-важното-РАЗБИРАЕМИ...ненатежаващи...Поздрави Цвети
  • Весело!Прекрасно!Поздрав!
  • Стих , пълен с младост и красота, лъчезарен миг в сивотата.С обич.
  • По детски чист стих!
    Поздрави!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....