17.09.2007 г., 0:47

Искрящо

859 0 8
 

14. 04. 2007 г.

 

Искри светът около мен

и се усмихва слънчевият ден,

от пролетното тяло на града

извира музика и красота.


И малко птиче в моята картина

влетя и му хареса в нея.

Поспря се, за да си почине

и после обеща да ми попее.


Наежи се! Зае сериозна поза,

като маестро пред оркестър

и даже каза, че ще се ядоса,

ако слушателя не му хареса.


Аз придобих най-строго изражение

в това сериозно положение...

а вътре в мен клокочеше смеха,

като голяма бягаща вълна...


Хей, пиленце, не се сърди, попей

и заедно със мен се смей,

а после отлети при друг слушател

и подари му радост. Той ни е приятел!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмихна ме!
    И благодаря за настроението, Цвети!
  • Докато го четях...вложих непринудената интонация, която предизвика прочита...а аз чета на глас...ОБИЧАМ такива стихове...леки и най-важното-РАЗБИРАЕМИ...ненатежаващи...Поздрави Цвети
  • Весело!Прекрасно!Поздрав!
  • Стих , пълен с младост и красота, лъчезарен миг в сивотата.С обич.
  • По детски чист стих!
    Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...