25 jun 2007, 13:36

Истина

  Poesía
716 0 1
Не казваш истината ти,
но в очите я таиш,
не казваш нищо ти дори,
като говориш пак мълчиш.
На дълбоко я зарови,
да не я докосна аз,
сърцето си отвори,
изрече думи, но без глас.

Защо не искаш аз да я намеря,
защо заключваш таз врата,
ключа за нея аз ще взема,
но дали ще се отключи тя.
Дали ще можеш някой ден
истината да признаеш,
дали ще можеш вътре в мен
угаснал огън да запалиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анжела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ангелче, човек или обича или не , или си заключва или е отключен за любовта.Това "или" много често обърква съдбите ни! Правилно си го разбрала и написала! Чудесно момиче си ти!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...