25 jun 2007, 13:36

Истина

  Poesía
717 0 1
Не казваш истината ти,
но в очите я таиш,
не казваш нищо ти дори,
като говориш пак мълчиш.
На дълбоко я зарови,
да не я докосна аз,
сърцето си отвори,
изрече думи, но без глас.

Защо не искаш аз да я намеря,
защо заключваш таз врата,
ключа за нея аз ще взема,
но дали ще се отключи тя.
Дали ще можеш някой ден
истината да признаеш,
дали ще можеш вътре в мен
угаснал огън да запалиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анжела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ангелче, човек или обича или не , или си заключва или е отключен за любовта.Това "или" много често обърква съдбите ни! Правилно си го разбрала и написала! Чудесно момиче си ти!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...