Jun 25, 2007, 1:36 PM

Истина

Poetry

713 0 1

Не казваш истината ти,
но в очите я таиш,
не казваш нищо ти дори,
като говориш пак мълчиш.
На дълбоко я зарови,
да не я докосна аз,
сърцето си отвори,
изрече думи, но без глас.

Защо не искаш аз да я намеря,
защо заключваш таз врата,
ключа за нея аз ще взема,
но дали ще се отключи тя.
Дали ще можеш някой ден
истината да признаеш,
дали ще можеш вътре в мен
угаснал огън да запалиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Ангелче, човек или обича или не , или си заключва или е отключен за любовта.Това "или" много често обърква съдбите ни! Правилно си го разбрала и написала! Чудесно момиче си ти!

2007-06-25T15:44:06+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0