Jun 25, 2007, 1:36 PM

Истина

Poetry

721 0 1

Не казваш истината ти,
но в очите я таиш,
не казваш нищо ти дори,
като говориш пак мълчиш.
На дълбоко я зарови,
да не я докосна аз,
сърцето си отвори,
изрече думи, но без глас.

Защо не искаш аз да я намеря,
защо заключваш таз врата,
ключа за нея аз ще взема,
но дали ще се отключи тя.
Дали ще можеш някой ден
истината да признаеш,
дали ще можеш вътре в мен
угаснал огън да запалиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Ангелче, човек или обича или не , или си заключва или е отключен за любовта.Това "или" много често обърква съдбите ни! Правилно си го разбрала и написала! Чудесно момиче си ти!

2007-06-25T15:44:06+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0