iuliano (Юлиано Кръстев) iuliano (Юлиано Кръстев)
49
12 ene 2008, 0:12

Истина

814 0 4
 

               Истина

 

Бяла тишина се разля в нощта.

Вятърът полюля няколко листа.

Пътеки се събраха във нежна светлина.

Луна поседна и погледна със тъга.

Слънцето държи последните сълзи.

Майка люлка хвана със ръка

и  с любов разлюля хиляди деца.

Животът погледна право във това.

Земята се унесе и се завъртя.

Светът повярва и неусетно пак заспа.

 

               Юлиано

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлиано Кръстев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Magnoliq (Маги)
    Magnoliq (Маги)
    "Пътеки се събраха във нежна светлина.
    ...
    Земята се унесе и се завъртя.
    Светът повярва и неусетно пак заспа."

    Главозамайващо! Но защо след истината настъпва пак съня? (Въпросът ми е реторичен...)
    Поздрав за... световъртежа, Юлиано!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Хубаво е , много е хубаво...
    ...слънцето държи последните сълзи...
    красиво и образно...с обич, Юлиано.
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    "Светът повярва и неусетно пак заспа."
    Наистина всички вярваме в себе си,но много бързо и неусетно заспиваме...И лъжата не е нищо друго освен сънят на истината...Вярвай!!!Поздравления !!!
  • Senni (Силвия)
    Senni (Силвия)
    Браво!!!Хареса ми!!!Интересна идея, прекрасно изпълнена!!!Поздрави, Юли!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0