Истина
Бяла тишина се разля в нощта.
Вятърът полюля няколко листа.
Пътеки се събраха във нежна светлина.
Луна поседна и погледна със тъга.
Слънцето държи последните сълзи.
Майка люлка хвана със ръка
и с любов разлюля хиляди деца.
Животът погледна право във това.
Земята се унесе и се завъртя.
Светът повярва и неусетно пак заспа.
Юлиано
© Юлиано Кръстев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
