Истина
Бяла тишина се разля в нощта.
Вятърът полюля няколко листа.
Пътеки се събраха във нежна светлина.
Луна поседна и погледна със тъга.
Слънцето държи последните сълзи.
Майка люлка хвана със ръка
и с любов разлюля хиляди деца.
Животът погледна право във това.
Земята се унесе и се завъртя.
Светът повярва и неусетно пак заспа.
Юлиано
© Юлиано Кръстев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
