12.01.2008 г., 0:12

Истина

813 0 4
 

               Истина

 

Бяла тишина се разля в нощта.

Вятърът полюля няколко листа.

Пътеки се събраха във нежна светлина.

Луна поседна и погледна със тъга.

Слънцето държи последните сълзи.

Майка люлка хвана със ръка

и  с любов разлюля хиляди деца.

Животът погледна право във това.

Земята се унесе и се завъртя.

Светът повярва и неусетно пак заспа.

 

               Юлиано

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиано Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Пътеки се събраха във нежна светлина.
    ...
    Земята се унесе и се завъртя.
    Светът повярва и неусетно пак заспа."

    Главозамайващо! Но защо след истината настъпва пак съня? (Въпросът ми е реторичен...)
    Поздрав за... световъртежа, Юлиано!
  • Хубаво е , много е хубаво...
    ...слънцето държи последните сълзи...
    красиво и образно...с обич, Юлиано.
  • "Светът повярва и неусетно пак заспа."
    Наистина всички вярваме в себе си,но много бързо и неусетно заспиваме...И лъжата не е нищо друго освен сънят на истината...Вярвай!!!Поздравления !!!
  • Браво!!!Хареса ми!!!Интересна идея, прекрасно изпълнена!!!Поздрави, Юли!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...