Истина

В един миг всичко отмина, слънцето над мен се скри.

Небето на капчици се срина, с облаци се то покри.

Дърветата поклониха се, а вятърът утихна.

Пред болката склониха те глава,

останаха така смълчани, отдали почит на света.

Смелостта границите не познава, надеждата проправя път.

Опитите се провалят, но не е за първи път.

Упоритост и кураж - губят се в тъмнината.

Светлата обич - бори се със суетата.

Вярата е силна, но не може всички да крепи.

По-силните напуска - те могат и сами.

Не е лесно да живеем, света е лош и груб.

Всеки себе си започнал е да гледа, забравил е за мраз и студ.  

Не го интересува нищо... или повечето са така?

Малка група хора има, готови да разгранича.

Те грижат се и помагат си винаги един на друг.

Независимо какво се случва, ще умрат един за друг.

Приятели наричат се, родители, братя и сестри.

За тях длъжен си да оцелееш, длъжен си да победиш.