2.08.2014 г., 18:52 ч.

Истина 

  Поезия » Философска
593 0 2
Истина
В един миг всичко отмина, слънцето над мен се скри.
Небето на капчици се срина, с облаци се то покри.
Дърветата поклониха се, а вятърът утихна.
Пред болката склониха те глава,
останаха така смълчани, отдали почит на света.
Смелостта границите не познава, надеждата проправя път.
Опитите се провалят, но не е за първи път.
Упоритост и кураж - губят се в тъмнината.
Светлата обич - бори се със суетата.
Вярата е силна, но не може всички да крепи.
По-силните напуска - те могат и сами. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Живкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??