Истина
Истина
В един миг всичко отмина, слънцето над мен се скри.
Небето на капчици се срина, с облаци се то покри.
Дърветата поклониха се, а вятърът утихна.
Пред болката склониха те глава,
останаха така смълчани, отдали почит на света.
Смелостта границите не познава, надеждата проправя път.
Опитите се провалят, но не е за първи път.
Упоритост и кураж - губят се в тъмнината.
Светлата обич - бори се със суетата.
Вярата е силна, но не може всички да крепи.
По-силните напуска - те могат и сами.
Не е лесно да живеем, света е лош и груб.
Всеки себе си започнал е да гледа, забравил е за мраз и студ.
Не го интересува нищо... или повечето са така?
Малка група хора има, готови да разгранича.
Те грижат се и помагат си винаги един на друг.
Независимо какво се случва, ще умрат един за друг.
Приятели наричат се, родители, братя и сестри.
За тях длъжен си да оцелееш, длъжен си да победиш.
© Ивета Живкова All rights reserved.
