Aug 2, 2014, 6:52 PM

Истина 

  Poetry » Phylosophy
594 0 2
Истина
В един миг всичко отмина, слънцето над мен се скри.
Небето на капчици се срина, с облаци се то покри.
Дърветата поклониха се, а вятърът утихна.
Пред болката склониха те глава,
останаха така смълчани, отдали почит на света.
Смелостта границите не познава, надеждата проправя път.
Опитите се провалят, но не е за първи път.
Упоритост и кураж - губят се в тъмнината.
Светлата обич - бори се със суетата.
Вярата е силна, но не може всички да крепи.
По-силните напуска - те могат и сами. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Живкова All rights reserved.

Random works
: ??:??