23 oct 2025, 6:11

Истина

209 0 0

Времето е чувство, пространството са мисли

и разсъдъкът ми се избистри.

 

Самооценката ми може да е ниска,

но това не ме потиска.

 

Мога дълго битката да я водя,

но от извън границите ми се ръководя.

Живея живота си да наредя,

защото любовта искам да зародя.

 

Да пусне корени като дърво,

извън всякакво звено.

 

Ненаситни са ми желанията,

но в едно съм сигурен –

ще си използвам знанията.

 

На каквато и система да робувам,

знам, че извън реалното съществувам.

Информация за състоянието си не получавам,

но силен аз оставам.

 

В този час имам глас,

защото преди когато съм искал аз,

нещата ми винаги са се получавали от раз.

 

Но времето на никого не прощава

и понякога води до самозабрава.

 

Колкото и каквото и да разправям,

целта си не забравям

и заявявам,

че с битката ми се оправям

и кой съм не забравям.

 

Цената си знам

и не се продавам на килограм.

 

Истината беля като картоф

в този живот суров.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Врачев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...