Истина

Времето е чувство, пространството са мисли

и разсъдъкът ми се избистри.

Самооценката ми може да е ниска,

но това не ме потиска.

Мога дълго битката да я водя,

но от извън границите ми се ръководя.

Живея живота си да наредя,

защото любовта искам да зародя.

Да пусне корени като дърво,

извън всякакво звено.

Ненаситни са ми желанията,

но в едно съм сигурен –

ще си използвам знанията.

На каквато и система да робувам,

знам, че извън реалното съществувам.

Информация за състоянието си не получавам,

но силен аз оставам.

В този час имам глас,

защото преди когато съм искал аз,

нещата ми винаги са се получавали от раз.

Но времето на никого не прощава

и понякога води до самозабрава.

Колкото и каквото и да разправям,

целта си не забравям

и заявявам,

че с битката ми се оправям

и кой съм не забравям.

Цената си знам

и не се продавам на килограм.

Истината беля като картоф

в този живот суров.