Oct 23, 2025, 6:11 AM

Истина

207 0 0

Времето е чувство, пространството са мисли

и разсъдъкът ми се избистри.

 

Самооценката ми може да е ниска,

но това не ме потиска.

 

Мога дълго битката да я водя,

но от извън границите ми се ръководя.

Живея живота си да наредя,

защото любовта искам да зародя.

 

Да пусне корени като дърво,

извън всякакво звено.

 

Ненаситни са ми желанията,

но в едно съм сигурен –

ще си използвам знанията.

 

На каквато и система да робувам,

знам, че извън реалното съществувам.

Информация за състоянието си не получавам,

но силен аз оставам.

 

В този час имам глас,

защото преди когато съм искал аз,

нещата ми винаги са се получавали от раз.

 

Но времето на никого не прощава

и понякога води до самозабрава.

 

Колкото и каквото и да разправям,

целта си не забравям

и заявявам,

че с битката ми се оправям

и кой съм не забравям.

 

Цената си знам

и не се продавам на килограм.

 

Истината беля като картоф

в този живот суров.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Врачев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...