28 ene 2008, 14:22

Истината 

  Poesía » Filosófica
722 0 13

И споровете истината раждаха,

но кой ще каже истина какво е,

когато всеки вярва в малката си правда,

а съвестта на честността е вид заблуда.

Че щом с лъжи отраснахме

и с ред илюзии пълнехме главите,

сияеше светът в розово обагрен,

а до прозореца отворен,

където беше скринът,

вътре в чекмеджето

празен се оказа

в тъмното калъфът,

защото

цветните ни очила

прикриваха очите

и нощните си сънища сравнявахме

с безсрамните лъжи

на виртуалната реалност.

А истината, като девствена девойка,

пристъпяше свенливо пред храма

на живота

и хората смутено извръщаха глави,

че истината гола срамните си части

прикриваше

с лъжата.

 

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??