28 янв. 2008 г., 14:22

Истината

937 0 13

И споровете истината раждаха,

но кой ще каже истина какво е,

когато всеки вярва в малката си правда,

а съвестта на честността е вид заблуда.

Че щом с лъжи отраснахме

и с ред илюзии пълнехме главите,

сияеше светът в розово обагрен,

а до прозореца отворен,

където беше скринът,

вътре в чекмеджето

празен се оказа

в тъмното калъфът,

защото

цветните ни очила

прикриваха очите

и нощните си сънища сравнявахме

с безсрамните лъжи

на виртуалната реалност.

А истината, като девствена девойка,

пристъпяше свенливо пред храма

на живота

и хората смутено извръщаха глави,

че истината гола срамните си части

прикриваше

с лъжата.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....