Jan 28, 2008, 2:22 PM

Истината 

  Poetry » Phylosophy
672 0 13

И споровете истината раждаха,

но кой ще каже истина какво е,

когато всеки вярва в малката си правда,

а съвестта на честността е вид заблуда.

Че щом с лъжи отраснахме

и с ред илюзии пълнехме главите,

сияеше светът в розово обагрен,

а до прозореца отворен,

където беше скринът,

вътре в чекмеджето

празен се оказа

в тъмното калъфът,

защото

цветните ни очила

прикриваха очите

и нощните си сънища сравнявахме

с безсрамните лъжи

на виртуалната реалност.

А истината, като девствена девойка,

пристъпяше свенливо пред храма

на живота

и хората смутено извръщаха глави,

че истината гола срамните си части

прикриваше

с лъжата.

 

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??