Истината
И споровете истината раждаха,
но кой ще каже истина какво е,
когато всеки вярва в малката си правда,
а съвестта на честността е вид заблуда.
Че щом с лъжи отраснахме
и с ред илюзии пълнехме главите,
сияеше светът в розово обагрен,
а до прозореца отворен,
където беше скринът,
вътре в чекмеджето
празен се оказа
в тъмното калъфът,
защото
цветните ни очила
прикриваха очите
и нощните си сънища сравнявахме
с безсрамните лъжи
на виртуалната реалност.
А истината, като девствена девойка,
пристъпяше свенливо пред храма
на живота
и хората смутено извръщаха глави,
че истината гола срамните си части
прикриваше
с лъжата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
