4 ene 2011, 21:32

Истината

  Poesía
633 0 0

Веднъж, когато бях

          детенце малко,

попитах плахо

          своя татко:

-Кажи ми, моля те сега,

          каква е истината за света?

-Ех, синко, сине мой,

          защо се мъчиш с това?

Повярвай, истината

          е жена,

не можеш ти на нея

          се опря.

Че всеки иска я

          за него

и тя се лута

          сред лъжа.

-Какво е истината,

          татко?

-Това е мъничка звезда,

          блещукаща в края на нощта,

и щом потърсиш я отново,

          на друго място свети тя.

-Какво е истината, татко,

          не ме мъчи, кажи, кажи?

-Какво да кажа, мили синко,

         попитай майка си,

тя може би ще обясни.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явление Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...