4.01.2011 г., 21:32

Истината

631 0 0

Веднъж, когато бях

          детенце малко,

попитах плахо

          своя татко:

-Кажи ми, моля те сега,

          каква е истината за света?

-Ех, синко, сине мой,

          защо се мъчиш с това?

Повярвай, истината

          е жена,

не можеш ти на нея

          се опря.

Че всеки иска я

          за него

и тя се лута

          сред лъжа.

-Какво е истината,

          татко?

-Това е мъничка звезда,

          блещукаща в края на нощта,

и щом потърсиш я отново,

          на друго място свети тя.

-Какво е истината, татко,

          не ме мъчи, кажи, кажи?

-Какво да кажа, мили синко,

         попитай майка си,

тя може би ще обясни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явление Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...