4 янв. 2011 г., 21:32

Истината

637 0 0

Веднъж, когато бях

          детенце малко,

попитах плахо

          своя татко:

-Кажи ми, моля те сега,

          каква е истината за света?

-Ех, синко, сине мой,

          защо се мъчиш с това?

Повярвай, истината

          е жена,

не можеш ти на нея

          се опря.

Че всеки иска я

          за него

и тя се лута

          сред лъжа.

-Какво е истината,

          татко?

-Това е мъничка звезда,

          блещукаща в края на нощта,

и щом потърсиш я отново,

          на друго място свети тя.

-Какво е истината, татко,

          не ме мъчи, кажи, кажи?

-Какво да кажа, мили синко,

         попитай майка си,

тя може би ще обясни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явление Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...