Jan 4, 2011, 9:32 PM

Истината

  Poetry
630 0 0

Веднъж, когато бях

          детенце малко,

попитах плахо

          своя татко:

-Кажи ми, моля те сега,

          каква е истината за света?

-Ех, синко, сине мой,

          защо се мъчиш с това?

Повярвай, истината

          е жена,

не можеш ти на нея

          се опря.

Че всеки иска я

          за него

и тя се лута

          сред лъжа.

-Какво е истината,

          татко?

-Това е мъничка звезда,

          блещукаща в края на нощта,

и щом потърсиш я отново,

          на друго място свети тя.

-Какво е истината, татко,

          не ме мъчи, кажи, кажи?

-Какво да кажа, мили синко,

         попитай майка си,

тя може би ще обясни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явление All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...