Истината

30 oct 2007, 15:53

Poesía » Civil

649 0 6

Истината

Уличен побой, стрелба, агресия.
Добър ли си - потъвай във земята!
А състраданието - откога сме го обесили.
Престъпници сега са и децата.

По улицата вече няма го покоя
и хората се сблъскват със омраза.
Какво ли чака те оттатък, след завоя?
Я дайте "мъничко" морала да погазим!

И държавниците са за бесене,
че в глад ще си умрем накрая.
А правосъдието и честта къде ли са?
Представа нямам и не ща да зная!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

darisss (Дарина Шопова)

2007-10-31T10:08:32+02:00

"Я дайте "мъничко" морала да погазим!"

улучила си точно в десетката! Супер е
Aneta_kz (Анета)

2007-10-30T23:34:20+02:00

Много силен стих, Стефи!
Браво!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-30T16:57:37+02:00

Невероятно попадение.Браво.
Прекрасно стихотворение.
С обич, Стефания.
pr0teus (Максим Колев)

2007-10-30T16:38:34+02:00

Наистина великолепен стих, изобразява една за съжаление отчайваща истина... Браво! Невероятна си..
paty (Петя Данаилова)

2007-10-30T16:32:33+02:00

Истината боли за съжаление!
Поздрав за стиха!
jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-10-30T16:05:56+02:00

Много мъдър и точен стих!
Страхотна си!