Oct 30, 2007, 3:53 PM

Истината

  Poetry » Civic
841 0 6

Истината

 

Уличен побой, стрелба, агресия.
Добър ли си - потъвай във земята!
А състраданието - откога сме го обесили.
Престъпници сега са и децата.

По улицата вече няма го покоя
и хората се сблъскват със омраза.
Какво ли чака те оттатък, след завоя?
Я дайте "мъничко" морала да погазим!

И държавниците са за бесене,
че в глад ще си умрем накрая.
А правосъдието и честта къде ли са?
Представа нямам и не ща да зная!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...