26 feb 2007, 17:51

Истината и виното 

  Poesía
2791 0 5
Нощта отдавна бе покрила
гръдта на уморената земя
и гледайки я сладко как заспива,
стозвездие над нея засия.
Притихна малкото селце,
наричано от всички „Круша крива”
и сгуши се в планинските нозе,
заспа във своята клисура дива.
Не щеш ли, цялата идилия за миг
изчезна, като добродетел у мома,
дочу се лай на псета, после вик
и някой шумно изруга. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диньо Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??