Истината и виното
Нощта отдавна бе покрила
гръдта на уморената земя
и гледайки я сладко как заспива,
стозвездие над нея засия.
Притихна малкото селце,
наричано от всички „Круша крива”
и сгуши се в планинските нозе,
заспа във своята клисура дива.
Не щеш ли, цялата идилия за миг
изчезна, като добродетел у мома,
дочу се лай на псета, после вик
и някой шумно изруга.
Жвакащи небрежно в калта,
залитащи по тясната пътека,
се тътреха едва-едва
два рошави и страшни силуета.
Наивният читател веднага
ще каже, че са два вонящи таласъма,
но грешка ще е - та това
са Димо и Стоян „Чапкъна”.
Двамата другари верни,
в борбата срещу винената кана,
се връщаха пияни и залени
от кръчмата на спасовата Гана.
Нали си бяха комшулук,
на ъгъла си сбогом взеха,
прегърнаха се както всеки път
и всеки препика си плета.
Стоян открехна боязливо
после къщната врата,
а там го чакаше „ щастлива”
Кина, благоверната жена.
Кина:
Добре дошла, пияна свиньо,
кесията ти празна ли остана?
Защо не се отвориш, земьо,
та в тебе мигом да пропадна?
Стоян:
Не се гневи, о прелестна богиньо,
а мигом с топла ласка ме дари,
седни до мен, налей ми вино,
на тебе също си сипи.
Кина:
Ах, лицемерие, ти нямаш бряг,
безочие, просторите ти са безчет,
как нямаш срама, дърт глупак,
в едно със виното бъди проклет.
Стоян:
Но, скъпа, ти не богохулствай,
нима забрави за плътта
на синa господен, че е хляба,
а виното му е кръвта.
Йоан дори в своето писание
Христа нарекъл е лоза,
а учениците му пръчки са, внимание,
какво ще кажеш за това?
Кина:
Че ти си бил светец пресвят,
а аз едва сега разбрах,
мъжът ми ангел бил крилат
а, Кинче, ти затънала си в грях.
Стоян:
Дори и мъртвите го предпочитат,
за туй отгоре, на пръстта,
с която ги покриват,
разливат вино, да попие тя.
Кина:
Нашия предтеча Ной описва
видовете пиещи мъже -
агне, лъв и непристойната маймуна,
а ти определено си прасе.
Стоян:
Той Ной и друго нещо казва,
че наранената земя на Авел от кръвта
нов сок започнала е да изкарва -
на виното и мъдростта.
Кина:
И тази мъдрост виното е значи,
затуй и толкоз мъдър си сега,
изпил си днеска доста чаши,
а тук изля си глупостта.
Стоян:
Накрая, мисля, даже ти
да си доволна трябва от сърце
в едно със всичките жени,
че сръбват вашите мъже.
Тогава даже и беззъбата старица
лесно придобива красота,
в очите на подпийналия мъж кралица
най-прекрасна става тя.
Кина:
Казват” истина във виното се крие”-
не мога аз да отрека,
че мойта хаймана щом пие,
наистина съм най-желана на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диньо Всички права запазени
Поздрав!6
