Нощта отдавна бе покрила
гръдта на уморената земя
и гледайки я сладко как заспива,
стозвездие над нея засия.
Притихна малкото селце,
наричано от всички „Круша крива”
и сгуши се в планинските нозе,
заспа във своята клисура дива.
Не щеш ли, цялата идилия за миг
изчезна, като добродетел у мома,
дочу се лай на псета, после вик
и някой шумно изруга. ...