16 ago 2014, 20:08

Истини

  Poesía » Otra
851 0 7

           Истини

 

 

Няма пролет,

безгласен поток.

Много незнайни

            велики

            мечти

            Отчаяние.

Безсветло съзнание

и болка -

за всеки от нас...

Зимата брули

             душите -

             отчаяни

             вопли

             огласят

             полята.

             Нещастни,

             измъчени,

             гладни

             и прости.

             Обречени...

Тътрим крака 

             по нивята

             опърпани,

а мечтата лети...

Необозрими висоти -

             достигат

             игрите.

Земята е гладна.

И ние сме гладни.

Омаяни и злостни

             се крием

             на топло.

И край огнището

             родно,

             от вино

             замаяни,

глупости плещим

             в захлас

             на децата...

 

1994 г.

            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гео Лански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...