16.08.2014 г., 20:08 ч.

Истини 

  Поезия » Друга
474 0 7

           Истини

 

 

Няма пролет,

безгласен поток.

Много незнайни

            велики

            мечти

            Отчаяние.

Безсветло съзнание

и болка -

за всеки от нас...

Зимата брули

             душите -

             отчаяни

             вопли

             огласят

             полята.

             Нещастни,

             измъчени,

             гладни

             и прости.

             Обречени...

Тътрим крака 

             по нивята

             опърпани,

а мечтата лети...

Необозрими висоти -

             достигат

             игрите.

Земята е гладна.

И ние сме гладни.

Омаяни и злостни

             се крием

             на топло.

И край огнището

             родно,

             от вино

             замаяни,

глупости плещим

             в захлас

             на децата...

 

1994 г.

            

© Гео Лански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Коя е думичката Жанет,
    Сменям я веднага!
  • Тук има пулс. Една думичка не ми допадна в края. Разхождам си се
  • Много истинско!
    Поздрави!!!
  • Браво !
  • Радвам се, че моето скромно творчество ви харесва!
    Благодаря Младене!
    Благодаря Нели!
  • Истините са горчиви, а земята е гладна... не бива да се подаваме на отчаянието, нали?
  • Майстор си в тази форма, Христо! Прави ми вече няколкократно впечатление този факт. Особено настроение струи от стиховете ти. Мога да го определя само като нетривиално.

    Най-висока оценка от мен и поздравление за хубавия поетичен текст!
Предложения
: ??:??