Истини
Истини
Няма пролет,
безгласен поток.
Много незнайни
велики
мечти
Отчаяние.
Безсветло съзнание
и болка -
за всеки от нас...
Зимата брули
душите -
отчаяни
вопли
огласят
полята.
Нещастни,
измъчени,
гладни
и прости.
Обречени...
Тътрим крака
по нивята
опърпани,
а мечтата лети...
Необозрими висоти -
достигат
игрите.
Земята е гладна.
И ние сме гладни.
Омаяни и злостни
се крием
на топло.
И край огнището
родно,
от вино
замаяни,
глупости плещим
в захлас
на децата...
1994 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гео Лански Всички права запазени
