Aug 16, 2014, 8:08 PM

Истини

  Poetry » Other
845 0 7

           Истини

 

 

Няма пролет,

безгласен поток.

Много незнайни

            велики

            мечти

            Отчаяние.

Безсветло съзнание

и болка -

за всеки от нас...

Зимата брули

             душите -

             отчаяни

             вопли

             огласят

             полята.

             Нещастни,

             измъчени,

             гладни

             и прости.

             Обречени...

Тътрим крака 

             по нивята

             опърпани,

а мечтата лети...

Необозрими висоти -

             достигат

             игрите.

Земята е гладна.

И ние сме гладни.

Омаяни и злостни

             се крием

             на топло.

И край огнището

             родно,

             от вино

             замаяни,

глупости плещим

             в захлас

             на децата...

 

1994 г.

            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гео Лански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...