13 may 2008, 14:33

Истинска 

  Poesía
2490 2 28
В приятелство пред никой се не клех,
че клетвите са тежки и потискат.
Лъжа - необходимост не приех.
А можех ли? Не знам, ала не исках.
И вечна вярност аз не обещах -
в живота всичко може да се случи -
след огъня остава само прах,
поне това от времето научих.
От никой не поисках във любов
(или в какво ли не) да ми се врича.
Духът човешки вечно търси нов,
по-светъл връх. Различното привлича.
Но чиста си опазих съвестта,
приятелите свои не предадох,
не казвах "благородната" лъжа,
а сбърках ли - не молех за пощада.
Не съм светица, имам грехове -
простете ми. Аз също ви прощавам.
Щом тръгвате - пътувайте добре,
не ви обвързвам, нито задължавам.
Свободни сме, избираме сами
и аз избрах си - истинска оставам,
дори от този избор да боли...
Душата си на дребно не продавам.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??