13 мая 2008 г., 14:33

Истинска

2.8K 2 28
В приятелство пред никой се не клех,
че клетвите са тежки и потискат.
Лъжа - необходимост не приех.
А можех ли? Не знам, ала не исках.
И вечна вярност аз не обещах -
в живота всичко може да се случи -
след огъня остава само прах,
поне това от времето научих.
От никой не поисках във любов
(или в какво ли не) да ми се врича.
Духът човешки вечно търси нов,
по-светъл връх. Различното привлича.
Но чиста си опазих съвестта,
приятелите свои не предадох,
не казвах "благородната" лъжа,
а сбърках ли - не молех за пощада.
Не съм светица, имам грехове -
простете ми. Аз също ви прощавам.
Щом тръгвате - пътувайте добре,
не ви обвързвам, нито задължавам.
Свободни сме, избираме сами
и аз избрах си - истинска оставам,
дори от този избор да боли...
Душата си на дребно не продавам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Помня го! Но чак сега коментирам. Защото едно друго стихотворение от днес с обратната мисъл за предадения приятел.ми направи впечатление. А тук - за непредадения! Човек да си помисли - какво би станало, ако нямаме приятели! Нямаше кого да.предаваме! За мен - много хубаво стихотворение отпреди 12 години!
  • Браво! Пази си душата!
  • Душата ти е необятна и никога не я продавай, не само на дребно, но и на едро...
  • невероятно е- браво
  • Страхотно е!И като поетика,и като позиция категорична и изстрадана!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...