В приятелство пред никой се не клех, че клетвите са тежки и потискат. Лъжа - необходимост не приех. А можех ли? Не знам, ала не исках. И вечна вярност аз не обещах - в живота всичко може да се случи - след огъня остава само прах, поне това от времето научих. От никой не поисках във любов (или в какво ли не) да ми се врича. Духът човешки вечно търси нов, по-светъл връх. Различното привлича. Но чиста си опазих съвестта, приятелите свои не предадох, не казвах "благородната" лъжа, а сбърках ли - не молех за пощада. Не съм светица, имам грехове - простете ми. Аз също ви прощавам. Щом тръгвате - пътувайте добре, не ви обвързвам, нито задължавам. Свободни сме, избираме сами и аз избрах си - истинска оставам, дори от този избор да боли... Душата си на дребно не продавам.
Помня го! Но чак сега коментирам. Защото едно друго стихотворение от днес с обратната мисъл за предадения приятел.ми направи впечатление. А тук - за непредадения! Човек да си помисли - какво би станало, ако нямаме приятели! Нямаше кого да.предаваме! За мен - много хубаво стихотворение отпреди 12 години!
тежката истина:
И вечна вярност аз не обещах -
в живота всичко може да се случи -
след огъня остава само прах,
поне това от времето научих.
след силните и големи неща като любовта...винаги остава нещо...дори и да е само пепел!
Хубав стих, пламенен. Само, ако ми позволиш, имам едно мъничко предложение за ритъма - вместо "Лъжата - необходимост не приех." - "Лъжа - необходимост не приех."
Иначе - браво.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.