Истинска

Тази нощ ще викам и крещя,

какво пък толкова, виж ме и такава.

Как хвърлям думи в ясна празнота,

безсмислени дори за мен самата.

Не ме прекъсвай имам нужда от това,

за да прогоня самотата.

Ще си повикам,после дълго ще мълча,

ще те прегърна и ще се наплача.

За малко тъжно ще шептя, за да запазя тишината,

ще те прегърна и ще си простя,

че ти си слабост дори за мен самата.

Какво пък толкова,нима очакваш винаги да съм добра,

да съм смирена тиха и любяща.

Защо не ме оставиш малко в лудостта,

за да откриеш колко съм прекрасна.

О, стига! Спри!Н е гледай ме така!

От утре ще съм същата,прекрасна,

такава както ти си ме създал,

но малко по реална, малко прашна.

И стига с тая тишина. Нима е лошо!

Превръщам се в реална!

Нима не ти омръзна от това да нямам думи и да съм нещастна.

Не съм ли истинска сега,

подправена със малко лудост,но забавна.

Кога отново ще ме чуеш да крещя?

Да разрушавам всичко.

Докога да съм съгласна?