Истинска
Истинска
Тази нощ ще викам и крещя,
какво пък толкова, виж ме и такава.
Как хвърлям думи в ясна празнота,
безсмислени дори за мен самата.
Не ме прекъсвай имам нужда от това,
за да прогоня самотата.
Ще си повикам,после дълго ще мълча,
ще те прегърна и ще се наплача.
За малко тъжно ще шептя, за да запазя тишината,
ще те прегърна и ще си простя,
че ти си слабост дори за мен самата.
Какво пък толкова,нима очакваш винаги да съм добра,
да съм смирена тиха и любяща.
Защо не ме оставиш малко в лудостта,
за да откриеш колко съм прекрасна.
О, стига! Спри!Н е гледай ме така!
От утре ще съм същата,прекрасна,
такава както ти си ме създал,
но малко по реална, малко прашна.
И стига с тая тишина. Нима е лошо!
Превръщам се в реална!
Нима не ти омръзна от това да нямам думи и да съм нещастна.
Не съм ли истинска сега,
подправена със малко лудост,но забавна.
Кога отново ще ме чуеш да крещя?
Да разрушавам всичко.
Докога да съм съгласна?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Петкова Димитрова Всички права запазени