Nov 26, 2014, 10:43 PM

Истинска 

  Poetry » Love
459 0 0
Истинска
Тази нощ ще викам и крещя,
какво пък толкова, виж ме и такава.
Как хвърлям думи в ясна празнота,
безсмислени дори за мен самата.
Не ме прекъсвай имам нужда от това,
за да прогоня самотата.
Ще си повикам,после дълго ще мълча,
ще те прегърна и ще се наплача.
За малко тъжно ще шептя, за да запазя тишината,
ще те прегърна и ще си простя,
че ти си слабост дори за мен самата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петкова Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??