18 jun 2008, 11:54

Истинска история 

  Poesía » Otra
653 0 1

Самички двете си седяхме

и нашите момчета ний видяхме.

Не искаше при нас да идва Слави,

но Димитър точно туй направи.

 

Дойдоха те при нас веднага,

искаха педал* да ни продават.

Ний отказахме педала* да си купим.

Питахме кога трябва от училище да се чупим.

 

Слави каза във дванайсет,

а Димитър - в единайсет.

Но излъгаха и двамата,

ний си знаехме програмата.

 

Тръгнаха си после те

със педала* във ръце.

Отидохме до борчето зелено,

зяпахме ги толкова зашеметено.

 

Толкоз се уплашихме, защото

тръгнаха към нас със колелото.

Слави странно ни изгледа

и забрави за велосипеда.

 

Спряха се те горе на кръстовището

и изгубиха се някъде из гробището.

 

 

 

 

 

 

 

педал* - част от велосипеда на един техен приятел

 

© Сладуранка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ами за възрастта ти е добре написано,но лично на мен не ми се понрави много...Но ти не приемай моята критика,а продължавай да пишеш
Propuestas
: ??:??