18.06.2008 г., 11:54

Истинска история

784 0 1

Самички двете си седяхме

и нашите момчета ний видяхме.

Не искаше при нас да идва Слави,

но Димитър точно туй направи.

 

Дойдоха те при нас веднага,

искаха педал* да ни продават.

Ний отказахме педала* да си купим.

Питахме кога трябва от училище да се чупим.

 

Слави каза във дванайсет,

а Димитър - в единайсет.

Но излъгаха и двамата,

ний си знаехме програмата.

 

Тръгнаха си после те

със педала* във ръце.

Отидохме до борчето зелено,

зяпахме ги толкова зашеметено.

 

Толкоз се уплашихме, защото

тръгнаха към нас със колелото.

Слави странно ни изгледа

и забрави за велосипеда.

 

Спряха се те горе на кръстовището

и изгубиха се някъде из гробището.

 

 

 

 

 

 

 

педал* - част от велосипеда на един техен приятел

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сладуранка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами за възрастта ти е добре написано,но лично на мен не ми се понрави много...Но ти не приемай моята критика,а продължавай да пишеш

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...