Jun 18, 2008, 11:54 AM

Истинска история

  Poetry » Other
783 0 1

Самички двете си седяхме

и нашите момчета ний видяхме.

Не искаше при нас да идва Слави,

но Димитър точно туй направи.

 

Дойдоха те при нас веднага,

искаха педал* да ни продават.

Ний отказахме педала* да си купим.

Питахме кога трябва от училище да се чупим.

 

Слави каза във дванайсет,

а Димитър - в единайсет.

Но излъгаха и двамата,

ний си знаехме програмата.

 

Тръгнаха си после те

със педала* във ръце.

Отидохме до борчето зелено,

зяпахме ги толкова зашеметено.

 

Толкоз се уплашихме, защото

тръгнаха към нас със колелото.

Слави странно ни изгледа

и забрави за велосипеда.

 

Спряха се те горе на кръстовището

и изгубиха се някъде из гробището.

 

 

 

 

 

 

 

педал* - част от велосипеда на един техен приятел

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сладуранка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами за възрастта ти е добре написано,но лично на мен не ми се понрави много...Но ти не приемай моята критика,а продължавай да пишеш

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...