29 may 2021, 23:20

Истинска любов

  Poesía
742 8 22

Трябва да тръгна отново натам,

където сърцето решава,

отдавна прелива от нежност и плам,

готово любов да раздава.

 

В зеници дълбоки потъвам без свян,

изпивам живота изцяло,

за ново начало, едва ли е грях,

но нашето още ме сгрява.

 

Още усещам, под лъжичката пáри,

пеперуди играят дори,

когато положиш дланта си гореща 

на моите малки гърди.

 

Отброявам живота в мигове алени,

донесли балсам за душата,

не се съобразявам с годините, жалко,

че все по малко са останали.

 

Аз ще надвия и болка и страх,

ще го дишам с обич живота,

раждах с любов, обичах със страст 

и тръгвам към своята Голгота!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...